untitled.

отново болка ме пронизва.
животът, тъй жесток,
подгонил ме е като жалка измет,
набита под обувките на Бог.

а ти обърна гръб, замина надалече.
не ме почака. не погледна. не прости.
нима чак толкова ти пречех..
нима и теб не те боли?

сега пръстта очаква всеки спомен, всяка твоя дума.
дълбоко в мене ще те погреба.
"обичам те" се скъса като струна
и ми остави само тишина.