untitled

живеем наслуки
и изгаряме време,
и никой не се сеща
просто да вземе
да спре да се блещи
и да отвори очи.
да не мислиш за нищо
е по-лесно, нали?

белият заек
отдавна избяга.
и аз като него,
но все го отлагам..
хванат в капана
на фалшивите дни,
изоставам полека,
а душата ми спи.

пипала от неон
във железни градини,
пещери от бетон,
термоядрена зима.
светът си отива,
а ние мълчим,
затъпели до сиво
от отровния дим.

вече нямам желание
да си търся посока,
само миг невнимание
и се превръщаш във стока.

пълен контрол
над душата. стагнация.
добре дошли
във света на глупаците.