ден седми

сутрин пия кафе
от твоята чаша.
лягам си
от твоята страна
на леглото.
гледам твоите снимки,
говоря на призрака ти
и, общо-взето,
върша нещата,
които ти в момента
не можеш.

нощем бих ти пращал
от топлината си,
но понеже е лято
и те пазя,
да не ти стане
твърде горещо.

изпълвам деня си със теб,
изпълвам нощта със въпроси.
доколкото мога, държа се зает,
и всичката болка, си я пазя за после..